Рисуване с маслени бои

Какво трябва да знаете, за да започнете да рисувате върху платно с маслени бои

Рисуване онлайн (прочетете повече)

История на възникването на маслената живопис.

Владеенето на майсторството на маслената живопис се смята за върха в творчеството на всеки един начинаещ художник. Без да омаловажаваме значимостта на другите техники на рисуване, трябва да отбележим, че голяма част от известните световни шедьоври са били нарисувани именно в техниката, наричана маслена живопис. От древността боите отдавна са променили своя състав и учените твърдят, че често е съвсем неясно какви са били тези бои. Леонардо да Винчи пък обичал да смесва темперни и маслени бои, създавайки свои собствени рецепти за оцветяващи смеси. Историците смятат, че след темперната живопис се появяват боите, които е прието да се наричат маслени. Основната разлика в тях било свързващото вещество, което свързва оцветяващите пигменти. При производството на първите темперни бои за свързващ компонент използвали яйчен жълтък. В състава му влиза яйчено масло, което на свой ред се състои от стеаринова, олеинова и палмитонна киселина, които придават на темперните бои прекрасните им свойства и здравина. Благодарение на усилията на такива художници като Леонардо да Винчи, Рубенс и холандския художник Ян ван Ейк, който се смята, че е разработил за първи път тайната за приготвянето на маслени бои. Съставът им бил значително променен. В маслените бои за свързващо вещество се използват масла на растителна основа, като ленено, орехово, маково и много други. Рубенс, например, за тази роля използвал масла, сгъстени под въздействието на слънчевата топлина, разнообразни смоли, като мастикс и дамар. Картините му били нарисувани с кашави бои, които добре лягали върху платното и притежавали повишена адхезия. За да са пластични и плътни, кремообразни боите в състава им добавяли восък.

Въпреки разликите в състава и начина на производство темперната и маслената живопис имат много общо. Затова може да се каже, че практическите съвети, описани в тази статия, като разказваме за материалите в живописта и техниките на рисуване, в голямата си част са универсални.

И темперните, и маслените бои еднакво добре лягат върху грунтовано платно, дърво или картон. В същото време съставът и свойствата им са съвсем различни. Така например, темперните или акрилните бои се сместват с вода, а за разреждане на маслените бои се използват специални разредители.

Маслените бои са предназначени за рисуване на картини и създаване на художествени творби за интериора. Темперните бои, които днес успешно се заменят от художествения акрил, според свойствата си е достатъчно устойчив на атмосферното влияние и е подходящ за работа по фасади на къщи и създаването на художествени произведения, които могат да се държат отвън на улицата и под открито небе.

Основа за рисуване на картини с масло

За рисуването с маслени бои на курсовете по рисуване художниците използват различни платна и грунтиран картон, които при желание могат да бъдат направени в домашни условия. Един от най-лесните начини е грунтирането на платното или картона с обикновена бяла акрилна боя за фасади, използвана за боядисването на стени. Достатъчно е да се нанесе боята върху обтегнатото платно, да се изсуши добре и вие получавате прекрасно платно за живопис. Повечето художници предпочитат сами да си правят платната, но ако нямате тази възможност, можете да си ги набавите в художествените ателиета.

Разредител за маслени бои

Като разредител за маслените бои е най-добре да се използва т.нар. тройник. Също като платното, той се продава в готов вид в магазините за художествени материали или можете сами да си го направите. За целта взимате ленено масло, дамарен лак и разредител номер 4 или пинен. Всичко това се смесва по равни части и се получава смес, която художниците обичат да използват най-много. Можете да рисувате и с чисто ленено масло, но в такъв случай трябва да се подготвите да чакате дълго картината да изсъхне. Особено дълго съхнат всички бели бои и цинкови белила. Не може да се рисува върху разредителя, защото той не разрежда боята, а унищожава структурата ѝ и заради това картините стават сухи и без блясък.

Най-важното е да не използвате в живописта, а особенно на уроците по рисуване за деца технически разтворители. Това е една от най-големите грешки, допускани от начинаещите художници. Много хора вместо художествените разредители взимат уайт спирит, скипидар, бендин и какво ли още не, явно мислейки, че живописта и боядисването на стените е едно и също. Всички тези вещества са изключително вредни за здравето, имат силна, рязка и неприятна миризма и съвсем не са предназначени за художествена работа! Когато художникът рисува, той прекарва много часове пред своето платно и затова всички бои и разредители трябва да са с добро качество и да са екологични. След приключването на работа трябва да избършете четките с мека кърпичка и да ги измиете.

Докато маслените бои са пресни, те лесно се отмиват с обикновена топла вода и сапун. Не са нужни никакви разтворители за това. Така че, както виждате, разпространеното мнение, че в ателието на художника мирише като в гараж за кола, е грешно и е продиктувано от незнанието на технологията на работа с маслена живопис.

И така, откъде започва работата в техниката с масло?

Преди всичко не трябва да пренебрегваме подробната рисунка с молив. Някои художници нанасят рисунката с въглен, но за начинаещите художници е препоръчителен мекият молив по няколко причини. Първо, моливът лесно се трие с гума, а въгленът не може да се премахне толкова лесно от платното. Затова предварителната работа с въглен изисква от учащия в школата по рисуване по-добра подготовка. Затова пък с въглена може да се размаже сянката и да се направи тонов разбор на рисунъка, което ще облегчи разбирането за светлосенките в творбата.

Въпреки че цялата рисунка с молив бързо ще бъде покрита с бои, е добре да се проверят предметите с помощта на построяване (виж тук).

Трябва да обърнете специално внимание на рисунката. Проблемът е там, че колкото по-подробно рисуваме картината, толкова по-добре започваме да я разбираме. Рисувайки предметите предварително с молив, ние изучаваме и се запознаваме с формата им. Запомняме и вникваме в детайлите.

Когато рисунката е нанесена върху платното, може да започнем работа с боите. Художникът обикновено взима голяма четка, веднага определя основните цветове на изобразяваните обекти и ги замесва върху палитрата. Палитрата може да бъде покрита с фолио и след като приключим с работата, просто да го изхвърлим. Това е много удобно, когато нямаме възможност да почистваме палитрата всеки път, ако работим върху една картина в продължение на няколко дни. Има и специално палитри книжки, направени от специална хартия, които могат да бъдат изхвърлени след приключване на сеанса по живопис, но е доста по-приятно да държим в ръцете си по време на работа истинска дървена палитра.

Също така по време на работа винаги трябва да имаме под ръка мека кърпичка. Тя е необходима, за да можете да махнете остатъците от боя по четката преди да смените цвета. Понякога художниците се запасяват с няколко еднакви четки, за да работят с различни цветове в онези случаи, когато чистотата на цвета е много важна и не се допускат никакви примеси.

По време на работата с масло, както и при работа с други бои в живописта, се върви от тъмния тон към светлия и от простото към сложното. Затова първо художникът рисува всички тъмни части на композицията. Това са собствените и падащи сенки, тъмните предмите и затъмнените места на фона. Фигурите трябва да се нарисуват с някакъв общ силует без да се рисуват веднага дребните детайли. Това може да се направи по-късно.

Когато започва работа по картината, художникът взима голяма четка и с размах нанася боите, като свързва всички тези тъмни петна в единно, т.нар. петно на сянката. Без да се забравя основният цвят на предметите, също се отбелязват и светлите места, като постепенно в процеса на живописта се наблюдава как светлината се разпространява върху композицията. Важно е петното на светлината и сянката да е отчетливо. То ест трябва добре да се вижда как са паднали сенките и как светлината е осветила предметите.

Когато основното светлосенково решение е останало назад, може да поработим с полутоновете и да потърсим оттенъците на цветовете. На този етап художникът може да вземе вече по-малки четки и да рисува отделните места по-детайлно.

Най-важното е в самото начало на работа върху картината е да се отървете от чистите места по платното.

Този етап се напира подрисуване и неговата задача е:

Бързо да се покрие цялото платно с боя и да не остават празни места.
Да се направи разбор на композицията по тонове.
Да се открият основните цветове на предметите. По-нататък, с получаването на опит, художникът се старае да съвместява всички тези задачи и даже да рисува някои части от картината като веднага ги довършва. Но това се получава едва когато сме получили достатъчно опит в работата с живопис. Ако чувствате, че рисувате с лекота, не се сдържайте, просто помнете, че ако някой елемент не се е получил добре веднага, можете да се върнете на него по-късно и да го нарисувате. Важното е да не се спирате на едно място и да работите равномерно по цялото платно.

По-нататък ще дадем няколко съвета на уроците по рисуване във Варна, които са основни правила за изпълнение при реисуване на каквито и да е художествени произведения.

Никога не рисувайте предметите по отделно. Ако сте започнали да рисувате някой предмет, то задължително покажете фона, на който този предмет се намира. Все пак за да разберем колко по-светъл или по-тъмен е този предмет, трябва да имаме някакъв фон зад него. По същия начин художниците постъпват и с разработването на оттенъците на други цветове. Всички предмети в нашия свят отразяват цветовете един на друг. Затова няма чист цвят в природата. Например, ако сложите жълта ябълка върху синя покривка, то тя ще придобие зеленикав оттенък. Ако пък същата ябълка се сложи върху червена покривка, тя ще изглежда оранжева. По този начин предметите влияят един на друг и основната задача на художника в цветовото решение на картината е да уловии покаже върху картината появилите се оттенъци и рефлекси.
Не по-малко важен е и тонът на предмета. Художниците внимателно сравняват предметите по тон, като се опитват да разберат кое е по-светло и кое – по-тъмно. Например една и съща ябълка може да изглежда по-светла от фона на осветено място, а там, където се намира собствената ѝ сянка – по-тъмна. Основното е, че както и да е осветен предметът, най-тъмната му част е под него. Това е падащата сянка, която самият той отхвърля. Най-светлото място в предмета е бликът.
Не забравяйте за композиционния център в картината. Опитните художници знаят, че всички предмети, които се намират в центъра, се изобразяват по-ясно и отчетливо, а по краищата – по-размито. Художникът сякаш настроява фокуса, като кара зрителя да гледа там, където на него му трябва.
Не по-малко важно е да се покажат правилно линейната и въздушна перспектива, чийто главен закон гласи: „всички предмети на преден план трябва да се изрисуват особено ярко, а всичко по-нататък – по-бледо, като в разфокус, скривайки най-отдалечените предмети в мъгла. Ако използвате правилно всички тези правила и онези, които ще ви разкажем на уроците по рисуване за любители, то изображението на вашите картини ще стане обемно и живо. Живописта ще ви удиви със своето майсторство и ще предизвика възхищението на вашите близки и роднини. А вие ще получите положителни емоции и чувството за удовлетворение от свършената работа!