Учебен натюрморт - Часть 4. Щрих, стадии на изпълняване на графичното произведение
След като формата на всички предмети е уточнена и внимателно изградена, можем да пристъпим към работата с тоновете, като нанасяме щрихи.
Текстурата на щриха може да бъде различна и често отразява индивидуалността и темперамента на начинаещи художника. Но има някои общи правила, които е добре да се спазват. Всъщност, те са само две.
Щрихът трябва да отразява формата на предмета, като се разполага по контурите му и да се справя със задачите за изразяване на светлосенките с помощта на разбор на тона.
Ще започнем с това, как трябва да се налагат щрихите върху формата на предмета. Когато художникът гледа предмета, той винаги мислено се опитва да разбере формата и да усети пластиката му. За да разберете как по-добре да щриховате предмета, се опитайте мислено да навиете върху му кълбо конци. Освен това трябва да запомните, че щрихът по формата е онзи щрих, който повтаря очертанията на предмета. Щрихът променя посоката си там, където формата на предмета се променя.
Най-важното е да щриховате така, че посоката на щриха ви да отразява формата на предмета, а не обратното. От щриха зависи също така и текстурата на предмета предаването на усещането за материала, от който е направен.
Тонът също помага да се отрази формата на предмета в зависимост от това, колко е осветен. Освен това работата с тонове решава такива важни задачи, като изобразяване на въздушната перспектива, предаването на тоналните отношения между предметите (кое е по-тъмно, кое по-светло). Когато работите с тонове, щрихът няма такова голямо значение. Възможно е изобразяването на тонове с помощта на туш в зависимост от творческите задачи, които си е поставил художникът.
